Зелените индустрии – единственото възможно бъдеще

Ефективността на ресурсите в Европа се подобрява през последните години, но все още е далеч от желаните граници и устойчивост. Опазването на околната среда никога не е било толкова наболял проблем, колкото е сега. Европейският съюз неслучайно подхожда към проблема сериозно и премества фокуса от устойчив растеж към въглеродно неутрална икономика.

Тази година на икономическия форум на сп. „Euromoney“ основна тема бяха инвестициите, които трябва да се вложат в бизнеса в Европа, за да може преходът към „зелена индустрия“ да бъде възможно най-лек. Стоян Мавродиев, главен изпълнителен директор на ББР, участва в събитието и бе домакин на семинар за инвестиционната среда в България. Според него страните от Източна Европа ще имат дълъг преход към въглеродно неутрална икономика, но въпреки това са подходящи за привличане на чужди инвестиции заради добрата икономическа среда.

Според DarikNews, която цитира Стоян Мавродиев създаването на „зелена“ икономика ще изисква фундаментални промени в системите за производство и потребление. За да се стигне обаче до реално функциониращи „зелени“ индустрии, първо трябва да се приложат и интегрират редица екологични политики. А това може да стане само като се възприеме по-широка база от знания за дългосрочен преход, както и като се използват финансови и фискални политики за подкрепата на големи инвестиции за иновации и инфраструктура.

Какво означава „Зелена индустрия“?

Концепцията за „зелена икономика“ се очертава през последните години като стратегически приоритет за правителствата и международните организации. В Европа вече действат множество средносрочни и дългосрочни програми и стратегии, включващи транспорт, енергетика, опазване на околната среда, развиване на иновации и научни изследвания.

Човечеството е стигнало до момент, в който трябва да се погрижи за планетата и да започне да контролира количеството въглероден диоксид, който се натрупва.

„Зелена индустрия“ по същество е тази, в която социално-икономическите системи са организирани по начин, който позволява на обществото да живее добре, без да пречи на природата. Концепцията има няколко измерения:

  • Фокусиране върху по-голяма ефективност на ресурсите: Идентифициране на иновациите и подходите, които позволяват на обществото да извлича максимална стойност от ресурсите и да минимизира вредните емисии и отпадъци.
  • Устойчивост на екосистемите и благосъстоянието на хората –двете са необходими, за да може повишаването на ефективността на ресурсите да бъде от значение. Икономическите модели, които не могат да осигурят работни места и дългосрочни приходи, няма да бъдат политически или социално жизнеспособни.

Ефективност на ресурсите

Енергийната ефективност на Европа се увеличи през последните години, като облекчи част от екологичния натиск, свързан с икономическото производство. Например, емисиите на парникови газове в ЕС-28 са намалели с 19% от 1990 г. насам, въпреки увеличението на брутния вътрешен продукт с 45%. Целта на ЕС е те да намалеят с 55% до 2050 г. Използването на изкопаеми горива също намалява, както и емисиите от транспорта и промишлеността. Общото използване на ресурси на ЕС намалява с 19% от 2007 г. насам. Тенденцията е да се създават все по-малко отпадъци и все по-голяма част от тях да се рециклират. Тези тенденции потенциално бележат значителен напредък в усилията на Европа да пренастрои своите системи за производство и потребление, но съществуват и значителни проблеми. На първо място, не всички държави въвеждат иновациите и се адаптират с еднакво темпо. Отделни икономически проблеми, социални нагласи и политики също възпрепятстват процеса.

Устойчивост на околната среда и благополучие на хората

Скорошният напредък на Европа в намаляването на въздействието върху околната среда невинаги е съчетан с подобрена устойчивост на екосистемата или намалени рискове за здравето и благосъстоянието на хората. Например, въпреки че замърсяването на водите се ограничава, това не се отразява видимо. Друг пример са проектите за устойчиво биоразнообразие, които макар и частично успешни, са далеч от определените цели.

Загубата на функциите на почвата и изменението на климата остават основни заплахи за устойчивостта на екосистемите, подкопавайки потоците от екологични стоки и услуги и следователно застрашавайки социалната устойчивост на общностите, които разчитат на тях.

Замърсяването на въздуха продължава да причинява сериозни последици за здравето. През 2011 г. около 430 000 преждевременни смъртни случаи в ЕС бяха приписани на фините прахови частици. Екологичното замърсяване се очаква да причини поне 10 000 преждевременни смъртни случая всяка година поради коронарна болест на сърцето и инсулт.

Добре планираните градски зони, осигуряващи лесен достъп до естествена, зелена среда, могат да осигурят значителни ползи за здравето на хората, включително и за защита от въздействието на изменението на климата. Отделно от това, добре провежданата икономическа политика може да подпомогне преминаването към „зелени индустрии“, което ще се отрази положително и на работните места, търговията и приходите на страните в Европа.

Стоян Мавродиев форум