През последните десетилетия концепцията за „Европа на две скорости“ често се възприемаше като прагматичен механизъм за интеграция – начин по-амбициозните държави членки да вървят напред, без да бъдат спирани от по-скептичните. Днес обаче, в контекста на агресивната глобална протекционистка вълна, тази концепция придобива нов, по-тревожен смисъл.

Вместо инструмент за прогрес, тя рискува да се превърне в разделителна линия, която отслабва най-голямото предимство на Стария континент: Единния пазар.

Глобалният контекст: Краят на „красивата ера“ на свободната търговия

Светът навлезе в епоха на икономически национализъм. От американския Закон за намаляване на инфлацията (IRA) до масивните държавни субсидии на Китай, глобалните играчи пренаписват правилата. В тази среда ЕС е изправен пред екзистенциален въпрос: как да остане конкурентоспособен, без да разруши вътрешната си кохезия?

Основните рискове пред Единния пазар

Разгръщането на Европа на различни „скорости“ в отговор на външния натиск крие три основни опасност:

Субсидийната надпревара вътре в ЕС: За да отговорят на протекционизма на САЩ и Китай, големите икономики (като Германия и Франция) разполагат с фискалния капацитет да субсидират своите индустрии. По-малките държави обаче не могат да си го позволят. Това създава изкуствени предимства и изкривява конкуренцията, подкопавайки принципа на „равнопоставеност“ (level playing field).

Технологична и иновационна фрагментация: Ако само ядрото на ЕС инвестира масирано в изкуствен интелект и зелени технологии, цифровата пропаст между „изтока“ и „запада“ ще се задълбочи. Единният пазар не може да функционира ефективно, ако стандартите и капацитетът за иновации се разминават драстично.

Политическа дестабилизация: Усещането за „втора класа“ държави членки подхранва евроскептицизма. Когато икономическите ползи от пазара започнат да се концентрират само в определени географски центрове, подкрепата за общите европейски политики отслабва.

Пътят напред: Стратегическа автономия или фрагментация?

Докладът на Енрико: Лета за бъдещето на Единния пазар и предложенията на Марио Драги подчертават нуждата от радикална промяна. За да се избегне рискът от разпад на две скорости, са необходими:

Общо европейско финансиране: Създаване на инструменти, които позволяват на всички държави да участват в индустриалния преход, а не само на тези с излишъци.

Опростяване на регулациите: Намаляване на административната тежест, която в момента е по-лесно преодолима за големите корпорации, отколкото за малките и средни предприятия.

Завършване на банковия съюз: За да може капиталът да тече свободно там, където е най-необходим.

Европа на две скорости може да бъде фатална в свят, управляван от протекционизъм. Единният пазар е щит, но той е ефективен само ако е цял. Предизвикателството пред Брюксел не е просто да защити индустрията си от външни конкуренти, а да гарантира, че в процеса на тази защита не се саморазрушава отвътре.