Светският празник за св.св.Кирил и Методий, който се развива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.

Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852г. на Неофит Рилски.

    През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. На следващата година, 1858г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.



   В словото си, произнесено по случай 24 май 2003 година пред Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", акад. И. Юхновски обаче разказва за сборник с арменски пътеписи от 1813 г., в който е открито описание от един свещеник, свидетелстващ, че на 22 май 1803 г. го завели в Шумен “на празник на писмеността на българите” и той видял “как те пели тъжни песни и после играли хоро”. Така сега знаем, че първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас е точно от преди повече от 200 години. Това е най-дълго честваният празник в държавата ни.

    В средата на ХІХ век празникът се чествал и в Русия, и в България, във връзка със започналата борба за църковна независимост. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

    След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна "Върви народе възродени". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.

   С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). Денят на св.св.Кирил и Методий е един от първите официални празници на възродената българска държава, превърнал се в празник на цялостния духовен живот и днес, в светлината на традицията, празникът 24-ти май обединява минало и бъдеще, за да обогати настоящето
    За официален празник 24 май е обявен с решение на 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г.

Journée de l'écriture cyrillique,

de l'éducation et de la culture bulgares

24 mai - jour férié en Bulgarie

Cette fête est l'une des fêtes bulgares les plus anciennes. L'académicien Youhnovski a trouvé des notes de voyage d'Arméniens datant de 1813 dans lesquelles un prêtre a témoigné que le 22 mai 1803 on l'avait emmené à Shumen à une fête de l'écriture des Bulgares où il avait observé qu'ils chantaient des chansons tristes et dansaient le "xoro". Ainsi nous apprenons que la première célébration connue a eu lieu il y a plus de deux cents ans.

C'est à l'école de l' éparchie "Saints Cyrille et Méthode" (Sveti Kiril i Metodi) à Plovdiv en Bulgarie, le 11 mai 1851 que, à l'initiative de Naïden Guerov, on organise pour la première fois la fête des Saints frères Cyrille et Méthode, les créateurs de l'alphabet cyrillique. Depuis 1857 elle devint une fête officielle pour les villes de Plovdiv, Tzarigrad (Istanbul), Shoumen, Lom. La date du 11 mai n'est pas choisie par hasard par Naïden Guerov [Najden Gerov] (1823-1900), c'est aussi la fête ecclésiastique des deux saints Cyrille et Méthode. Note : Naïden Guerov créa une école en 1850... : Lisez l'aticle entier sur la fête des lettres.